BLooDyKiSs
Брой мнения : 11 Points : 18 Reputation : 0 Join date : 28.06.2009 Age : 29 Местожителство : 7h3 VaMpir3 Ci7y
| Заглавие: Моите стихове... Нед Юни 28, 2009 11:48 pm | |
| Това са няколко мои стихчета - надявам се да ви харесат!
Сама Самотата в мен прелива, изпълва ме до край. Вървя сама по пътечката красива, усещам този зноен рай. "Сама!Сама!Сама!..." сякаш припяват ми шумолящите листа. "Сама!Сама!Сама!..." приглася им буйната река.
Любов
Любов. Що е то? Любовта, тя е най-святото на таз пуста студена земя.
***
Помита тя света ти, изведнъж. Лее се в душата ти като огнен дъжд. Изпепелява всяко чувство в теб.
***
Завзема те до край, а след тоз чуден рай, оставя те, таз магия нереална, празен, сам и наранен!
Съдници нечестни
Гледат я тез черни кат въглени очи, изкрящи, диви и неумолими. Пронизват те душата нежна, крехка. Осъждат я без жал. Не питат: „Виновна ли си? Невинна?“ Гледат я с леден плам, забиват хиляди стрели в таз душа млада, сънлива. Убиват я!
„Обичай ме и в смъртта“
Косите вятъра заплита, очите насълзява, усмивката изсъхва. Ръцете нежни, бели, протягат се в мрака, търсят любовта, надеждата, нежността. Но прегръщат те само смъртта, безнадежността, грубостта.
***
Полита крехката жена от високата скала. Отваря се широко пастта на бурната водна тъма. Поглъща тя младата жена.
***
Но запомни таз тъма вик тъжен, свят завет... “Обичай ме и в смъртта!” Изкрещя.
Желание
Приглушена светлина. Любовно напрежение струи... Въздишки на желание, въздишки плахи, нежни... Червен копринен ореол. Очи влажни. Устни жадни. Бедра албаносови. Ръце тънки-треперещи, търсещи. Желание в таз грешница кат огън буен неспирен пламти.
| |
|