twilight-vampire-bg

twilight-vampire-bg

ГЛАСУВАЙТЕ! .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове
 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 [Стиховете ми]

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Green_Fairy

avatar

Брой мнения : 17
Points : 28
Reputation : 0
Join date : 15.08.2009

ПисанеЗаглавие: [Стиховете ми]   Съб Авг 15, 2009 5:33 pm

Ами... моите стихове. Тези в началото са по-стари и ужасни,тези по-към края са по-нови и пак никак не са добри Smile

Отиде си

Вървеше тя,по хълма сама..
Нямаше го него,
беше си заминал принца на нейната мечта.
Туптеше сърцето й бавно,сякаш щеше да спре..
умираше тя,умираше и влюбеното й сърце.
Беше там,накрая на света,
с шепа цветя и мъка в душа,
нямаше го него,беше си заминал принца на нейната мечта.
Падна от хълма с дума на уста:'' Отивам при него..''-казваше тя.
Погълна я морето,спря да тупти сърцето..
Нямаше мъка,тъга,отиваше при него тя,
при принца на свойта мечта!



Защо..?

Защо си тръгна,любов моя?
Защо остави ме сама?
Търся,ден и нощ покоя,
а какво намирам-мъка и тъга!

Лутам се из улиците тъмни,
Търся,търся малко светлина,
Чувам писъците гръмни,
писаци на моята душа!

Няма ли да се върнеш?
Няма ли да ме утешиш?
Нуждая се от обичта ти силна,
мъката и болката да покориш!



Можеш ли..?


Можеш ли да бъдеш с мен сега,
с мен завинаги...?
Можеш ли да ме обичаш вечно?
Ако не,тръгвай!
Тръгвай сега и повече недей се връща!

Тръгвай с нея,тя ще те обича!
Но един ден,някой друг нея ще привлича...
И тогава ще усетиш какво е то-тъга,
защото тя ще те научи какво е любовта!


Аз и ти

В озни топъл,светъл ден,
във който ти се появи,
ти сърцето ми отвори,
любовта ми цяла - ти си присвои!


Ден и нощ,за теб аз мисля,
нямам капчица покой,
луда,луда по тебе съм аз,
всеки месец,ден и час!

Ела със мен,на края на света,
заедно сами,заедно сега,
това,това е моята мечта,
без теб не мога,без теб ще умра!



Сватбата

По каменна пътека,
окъпана с цветя,
вървяха те двама,
ръка за ръка.

Тя стъпваше бавно,
напред към олтара,
сякаш от диаманти,
развяваше й се воала.

Застанаха влюбени двама,
под синьото небе,
любовта им беше голяма,
размениха си те-сърце за сърце!

Изрекоха думите свещени,
още ръце за ръце,
за съпруг и съпруга обявени,
под небето-целунаха се те!



Приятел

Когато тъжен си,нещастен,
и сърцето ти скърби,
мислиш си че няма край,
искаш писакът в душата ти да замълчи!

Животът ти се струва мрачен,
всякаш няма светлина,
всеки миг е бавен и провлачен,
не виждаш нищо,няма красота!


Ала ще отмине тъгата,
тъгата на твоя живот мизерен,
няма да е вътре самотата,
защото той ще е там-приятелят верен!

Той ръката си ще подаде,
и от тъгата ще те oтърве,
той сърцето ти ще спаси,
като Ангел Небесен ще те възкреси!



Звездица


Единствена там,на небето,
изпълваш всичко със светлина,
топлиш на всеки сърцето,
това си ти,моята звезда!


Като диамант блестиш,
Ах,ти моя звездице,
На небосвода само ти трептиш,
царице моя,царице!


Когато аз към тебе гледам,
ти увереност ми вдъхваш,
повярвай,на всякъде тебе ще следвам,
твевога всякаква,от плещите ми смъкваш!


Ще бъдеш там винаги,нали?
Сърцето ми да пазиш.
Да ме предпазваш от всякакви беди,
душата ми цяла да запазиш!


Без име

В голямата,бална зала,
направена от злато,
танцуваше в рокля бяла,
момиче богато.

На сцената сама,
плачеше тя,
очакваше него,
очакваше той да мине през златната врата.

На бял кон да дойде,
и да я целуне страстно,
ала загубен е той нейде,
тя никога не ще види лицето му прекрасно!

Стече се сълза,даже две
неговата смърт й тежеше,
нямаше ги топлите му ръца,
девойката едвам на нозете си стоеше!

Затича се тя,към дълбините на двореца,
със сълзи в очите и нож в ръка,
отмъкна й сърцето,крадеца,
и сега разбито е то - викаше я,викаше я смъртта!



За това произведения също няма име,нещо не можах да измисля..Е,чакам коментарите ви Very Happy


Unnamed


В тази нощ,тъмна и тиха,
стои отчаяно той,
пише тъжно,неграмотно стиха,
стиха за нея, в горския покой.

Думи любовни той търси,
за неговата любима,
но уви,само глупости ръси,
и мъка и тъга в сърцето му има.

Слушат го птиците и цветята,
как рони думите безчет,
заслушала се даже и луната,
образува се на земята от сълзи нейния портрет.

Но заминала е тя веч,
отнесе я морето,
и боли го него,сякаш през гръдтта му минава меч,
и гледа той и моли се на небето.

Да си я върне той иска,
да я прегърне пак,
към гърдите си нож притиска,
крещи: "той е виновен"
Виновен е неговият "приятел",неговият враг.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
[Стиховете ми]
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
twilight-vampire-bg :: Лично творчество :: Поезия-
Идете на: