Моето беше в техникума. Влюбих се в един съученик, който също ме харесваше.
Първата година с него много се мразехме. Той винаги се заяждаше с мен и всички ги беше страх от него, защото беше много луда глава. Мен също ме беше страх, но не го показвах пред него - напротив, заяждах се и аз. Действах на принципа, че атаката е най-добрата защита.
Втората година обаче, той се промени. Стана мил с мен. Сприятелихме се. Сработвахме се страхотно при преписване, практики или курсови задачи. Той учеше единствено по специалните дисциплини. Общообразователните предмети не го интересуваха. Аз го промених - от човек оставащ все на поправки по математика, той се превърна в отличника на класа. Вечер по никое време си пращахме закачливи съобщения. Всичко беше прекрасно до момента в който не разбрах, че си има гадже. Тогава се поотдръпнах. Написах за него една поема - Георги и Ивана, с която му казах, какво ще се случи с нас ако тръгнем. Той разбра за поемата, но не му я давах да я чете. Един ден ми откраднаха тефтера. Един съученик го взе. Избяга с него в тоалетната но аз го последвах и там. Взе да чете на глас, но след като изкривих вратата му от ритане, той избяга в стаята ни, където Гошо го взе. Каза ми да го оставя на мира да прочете каквото го интересува, защото иначе щял да чете на всички. Оставих го. Изчете целия тефтер. А в него имаше доста стихотворения, също посветени на него. След часа ми го върна без да каже дума.
След седмица някъде се случи, че случайно чух момчетата в съблекалнята да коментират, че е зарязал гаджето си заради мен. Когато чух това се ядосах и половин година не му обелих и дума. Смених си номера на телефона и така сложих край на всичко, въпреки, че имах чувства.
Исках ако я зареже да не е заради мен, а заради самата нея. А и те ходеха от 3 години. В момента още са заедно. Събраха се пак, след като аз се отдръпнах.
Но когато се видиме и до ден днешен прехвърчат флуиди между нас. Но нашата история бе обречена още в самото начало....
както и да е.