twilight-vampire-bg

twilight-vampire-bg

ГЛАСУВАЙТЕ! .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове
 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Нова фаза

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Werrs_Videvska



Брой мнения : 2
Points : 6
Reputation : 0
Join date : 27.06.2010

ПисанеЗаглавие: Нова фаза    Нед Юни 27, 2010 5:06 pm

Тази история улавя Ренесме и любовния й живот с Джейкъб. Да го четат по-големи! Историята е писана от имато на Ренесме...
Кълън вече са се преместили в Аляска. Рене е умряла от инфаркт, а Чарли си живее още самотен във Форкс. Семейство Кълън е на път да се разруши, заради любовта на Неси! Това е първото нещо, което пиша - надявав се да ви се хареса!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Werrs_Videvska



Брой мнения : 2
Points : 6
Reputation : 0
Join date : 27.06.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Нова фаза    Нед Юни 27, 2010 5:07 pm

Първа глава
Гост

Зън, зън, зън – звукът от звънеца наруши спокойствието ми .
- Кой по дяволите може да е? – въздъхнах тъжно.
Съвсем не исках да изоставям сериала си за някой... освен Джейкъб разбира си. Наддигнах се от дивана с тигрови шарки и затичах към вратата. Щом стигнах, предпазливо я отворих.
- Чарли? – незнам как го разпознах – напълно беше остарял. Лицето му беше покрито с бръчки и беше много тъжен – още не се бе съвзел след смъртта на Рене.
- Да, Неси! – прошепна той и ме загледа с жални очи.
- Как дойде до Аляска? – запитах го и му направих жест да влезе в къщата. Той леко се усмихна и свали палтото си.
- Виж, детето ми! – започна и продължи с още по-дрезгав глас: - Остарявам и...
- Ела , да седнаш на дивана до камината. По-топло е! – затворих вратата и тръгнах към хола.
- Благодаря, Ренесме! – въздъхна той и седна до мен. – Къде е майка ти и другите от семейството?
- Ъ-ъъ-ъ... Те са на... – не знаех какво да кажа . Когато в главата ми светна крушка, значи две секунди след като бех завършила изречението, ентусиазирано допълних : - На пазар!
- Аа! – възкликна той. – На пазар в Аляска?
Загледах се черните му очи, бездъни като дупката Тартар в царството на Хадес. Не знаех какво да каже, така че побързах да докажа, че това което казвам е истина.
- Да! Има магазин на около два километра! Не отговори на въпроса ми! – осведобих го, бързаща да сменя темата. Всъщност Едуард и Бела бяха на лов, заедно с другите.
- Кой въпрос? – запита той и почеса брадичката си, все едно се напъваше да си спомни.
- Как дойде до Аляска? – пирпомних го, а мелодичния ми глас прозвуча сякаш пее ангел. Сравнението беше нелошо, въпреки, че не знаех как пеят ангелите.
- Хванах самолет! Имам да ви казвам нещо много важно! – той се замисли.
- Да й звънна? – предложих и грабнах телефона си?
- Да! Може! – той приглати един кичур от косата ми зад ухото ми.
Набрах номера на мама и зачаках. Като по-чудо тя вдигна почти веднага.
- Какво има, Неси? – загрижения й тон ме накара да се почуствам дете.
- Чарли е дошъл да ни види! Ще се прибирате ли, скоро? - запитах и задъвчих единия край ня устната си.
- Да, разбира се! – след гласа и само чух шума от спираща кола пред къщата.
Натиснах червената слушалка и се усмихнах нерво на Чарли. В този момент в стаята влетя хладен вятър, Чарли потръпна от студа и аз разбрах, че са си дошли.
Бела дойде в хола и изприпка до дядо.
- Тате? Какво правиш тук? Защо си толкова унил? – започна тя.
- Как си дойдохте толкова бързо? – той подбели очи.
- Ами, ние бяхме зад ъгъла ! – Алис изведнъж се оказа седнала до мен .
- Ааа, Алис! Как си? – Чарли разкри кривата си и почти беззъбата усмивка.
- Страхотно! – въздъхна тя и сабу ботушите си.
- Татко! – Бела привлече вниманието на Чарли – Защо си толкова унил !
Една сълза се спусна по бузата на Чарли и той рече:
- Рене! Още не мога да проумея как се случи!
- Смъртта идва неочаквано, татко! – оповести Едуард и пръстипи към Бела плавно.
- Не те видях, Едуард! Съжелявам! – Чарли избърса сълзата и се здрависа с татко. – Бела?
- Да, Чарли! – тя го прегърна и зачака.
- Бела! Усещам че скоро ще умра...
- Татко! Не говори такива неща! – запротестира Едуард, а Алис добави:
- Той е прав, Чарли! На всеки му идва времето! – тя се загледа тъжно в пода .
Но не й на нас! – помислих си. НЕ можем да умрем. Ние сме безсмъртни. Но не й Джейкъб! Свих се при тази мисъл. Другата част от разговора не достигна до главата ми, обляна в мисли.
- Ще се кача горе! – оповестих на тримата вампири и човека, който бяха накацали по диваните и си разказваха въодушевени, случки – напълно забравили предишната тема. Смъртта.
- Добре, скъпа! – грижовния тон на Бела оттекна в ушите ми.
Закачвах, се замислено по стълбите. Когато влезнах в стаята си се метнах на леглото. Да! Аз имам легло. Тъй като съм полувампир, аз мога да спя... Не е особено приятно. Омръзва! Единственият шум който се чуваше беше дишането ми, докато...
- Неси! Неси! – чух някой да шепти зад прозореца.
Открехнах го и студерия вятър влетя в стаята ми. Сведох поглед надолу и учудено рекох:
- Джейкъб! Качвай се горе бързо.
Отдръпнах се от прозореца и отново се свих на леглото. Джейк се появи в стаята ми и хлопна прозореца.
- Доста те бива в изкачване до втория етаж на момичето – мечта.
- Да! За теб винаги! – той се сви до мен.

Настана неловко мълчание. Никой не обелваше дума. Писна ми тишината и запитах:
- Джейк?
- Да, Неси!
- Ти ще умреш ли някога? – зъбите ми затракаха при мисълта Джейк да не съществува.
- Предполагам! – той се наведе към мен.
Усещах топлия му дъх върху лицето ми. Обгърна лицето ми с ръцете си и докосна нежно устните ми с неговите. Продължих целувката и езика ми литна напред. Докосна неговия. Чуството беше незабравимо. Езиците ни ту се докосваха нежно, ту страсно. Той ме накара да легна, докато не откъсваше устините ни една от друга и се озова върху мен. Ръцете му се докопаха до копчетата на блузата ми.
- Не! – прошепнах. – Не е сега момента!
Отдръпнах се от устните му тъжна – не исках да правя това.
- Докога ще го отлагаме, Неси! Вече сме готови!
- Чарли е тук! – смънках.
- Аха! Е, й!
- Охх! Добре! - доближих се до него и отново сплетохме езиците си.
След минута вече бях останала по сутиен и гащи, а Джейк само по шорти. Целувахме се, като за последно . Изведнъж студен полъх накара косъмчетата на връта ми да настръхнат.
- Неси? – Джаспър затвори вратата зад себе си и застана по средата на стаята ми.
Нервно се отдалечих от Джейк и изгледах Джаспър смутена.
- Не казвай на Бела! Моля те! – започнах да го умолявам.
- Какво става тук? – Джаспър заговори още по тихо.
- Все едно не виждаш! – прошепна Джейк. – Натискаме се!
- Хм... – Джас се замисли. – Добре Неси, но знай, че Бела не ти дава да се натискаш с това куче за твое добро. – Джаспър излезна тихо от стаята.

Подбелих очи към Джейк и рекох:
- Ще каже на Бела! Знам, че е за мое добро, но не разбирам какво ги е страх. Та ти си моето вълче...
- Незнам, Неси! Незнам от какво се опитват да те предпазят.
- Все едно!

Доближих се до него и той се наведе към мен. Устните ни бяха на косъм разстояние, когато той рече :
- По-добре да тръгвам! – стана и скочи през прозореца за секунди.

Тръшнах рамката на прозореца ядосана и зарових лице в шепи.
- Мразя да плача! – въздъхнах и легнах на леглото.
Бях ужасно уморена и затова заспах бързо.

Сънувах странен сън. Бях облачена в бяла рокля и се женех за Джейк. Тъкмо когато свещеникът рече :
- Ако някой иска да възрази, сега да го направи или да замълчи завинаги! – едно момче отвори вратите на църквата и дотича до мен.
- Възразявам! – прошепна ми и допря устните си до мен.
Не се извъртах. Хареса ми.

- Алек! – младо момиче с руса коса, малко по-дълга от на момчето се озова да мен и бутна момчето на земята.
- Как смееш да се задяваш с брат ми? – просъска ми тя и заби зъбите си в гърлото ми.

Агония. Започнах да се гърча в леглото и да се мятам. Отворих очи и забелязах, че съм плакала й на сън и че съм цялата потна. Нима това бе истина!
- Ренесме? – гласът на Бела дойде откъм вратата и аз се обърна, за да я видя. – Ренесме, какво има?
- Сънувах кошмар! – осведомих я. – Ако нямаш нищо напротив ще лягам! Утре ще имам малко работа за вършене! – скрих се под юргана и се замислих.

Не ме вълнуваше момичето и Джейк, а момчето с червените очи, което беше прошепнало Извинявай! в съня ми... Беше много красиво. С тънка като лист кестенява коса и червени очи. Бас държа, че е вампир. Но защо? Защо възразяваше? Целувката! Значи би трябвало то да е влюбено в мен... Но това е неллепо , а й беше само сън... НЕ мога! Разкъсвам се! Очите на Джейк бяха топли, усмивката му, невероятната му усмивка и мусколестото му тяло. Моя Джейкъб! Но това момче определено може да си оспорва короната с него в конкурса Най-красивото момче на планетата, според Ренесме Карлайл Кълън. Червените му очи бяха някак живи, естесвени. Красиви! Нежните черти на лицето му. Ако ми падне този, както га нарече момието - Алек , не ще си тръгна жив. Щях да го засипя с тон целувки и ... НЕ продължих тази мисъл. Все пак, аз си имам Джейкъб, макар, че още не сме се... Да! Схванахте!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
Нова фаза
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА
» Имате нова връзка? Поддържайте я!
» темата на нова тв
» Тера Нова
» ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
twilight-vampire-bg :: Лично творчество :: Фен Фикшън-
Идете на: