twilight-vampire-bg
twilight-vampire-bg
twilight-vampire-bg
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

twilight-vampire-bg

ГЛАСУВАЙТЕ! .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове
 
ИндексПоследни снимкиТърсенеРегистрирайте сеВход

 

 Първа глава: Република Косово.

Go down 
АвторСъобщение
Dark_Red_Rose
Преводачи
Преводачи



Брой мнения : 236
Points : 430
Reputation : 36
Join date : 20.06.2010

Първа глава: Република Косово. Empty
ПисанеЗаглавие: Първа глава: Република Косово.   Първа глава: Република Косово. EmptyВто Юли 27, 2010 11:12 pm


След две продължителни обиколки из Ирак, войсковият специалист Уейн Дентън си помисли, че никога няма да му е студено отново. А, това беше преди да бъде изпратен в Косово. Пристъпвайки от самолета той осъзна, че има възможност ада да замръзне.
Войната в Косово, свършила преди повече от десет години, изглеждаше като запазена под дебел слой лед. Все още могат да се срещнат кратери от бомби и чакъл по улиците, където умиротворителните сили на ООН патрулираха. Въоръжени бандити все още отвличаха автомобили през нощта. Руската мафия търгуваше с контрабандно с оръжие и наркотици. А през цялото това време, сръбската армия чакаше на границата, като разгневено куче зад оградата.
Уейн стоеше на прозореца в една изоставена сграда зад своя М24 снайпер в продължение на шест часа засега. Със скуката той можеше да се оправи, но студът го убиваше. А дори не му беше позволено да използва химическо претопляне не ръцете си. Неговият началник му каза, че момчетата трябва да имат термовизионни способности. Болките не изглеждаха чак толкова остри, мислеше си Уейн.
Той ги провери отново чрез своя бинокъл, като внимаваше да не докосва кожата си с замразения метал. Те чакаха в двора на бомбардиран апартамент, шестнадесет етажа под неговата позиция. Голямата компания от необръснати полицаи, чиито линии на косата почти срещаха брадите им, носеха окопни палта. Студът сякаш не ги притесняваше изобщо.
Те бяха наречени Вълкодав, което трябва да бъде сръбските Тайни части, или нещо такова. Уейн не е обърна внимание на тази част на брифинга. Те изглеждаха така скучаещи, както него. Той се чудеше, не за първи път, защо като военен Рейнджър гледаше тази група бандити от бившия отбор убийци. Със сигурност местните жители могат да се справят с тях.
По дяволите, Уейн може да постави край на този момент, и всичко зависи от него. Вълчата банда е на малко повече от стотина метра от обхвата на снайперист. Той може да убие всеки човек на земята, преди да е разбрал какво се случва. Вече го е правил и преди.
В родния си град - Каспър, Уайоминг, Уейн беше мълчаливото дете от задния чин. Той не беше непопулярен, а само си беше там. Някакъв вид на заемане на място, станал съществена част от живота му. След удара на 11 септември, всички в семейството му приели факта, че той ще отложи колежа за да отиде войник, защото те са във война сега, и че това, което променя хората е една война, нали? Те ще се присъединят към армията.
Той подхвърли договора за колежа надалеч, недовършен, и отиде в мола, където имаше бюро за записване за войници.
Той беше изненадан да намери своя талант, за потъване на заден план, полезен за първи път. Уейн беше избран за снайперист във военното училище, след което се присъедини към Рейнджърите.
Той никога не бе мислил, че ще може да свикне с кръвта и смъртта. Вместо това откри, че може просто да се съсредоточи върху тихото място в себе си.
Точно тогава той натисна спусъка, и това беше, когато подреждаше телата. Понякога се безпокоеше, за това какво ще се случи, когато се прибере у дома - ако телата се разлеят по него, или ако тихото и спокойно място просто си седи там, непокътнато, то той ще може да продължи нормално до края на живота си. Той не беше сигурен, кое е по-лошото. Опита се да не мисли за него твърде много.
Уейн продължаваше да си стои сам. Той оцеляваше. В края на първата си обиколка, другите момчета от екипа му гледаха като на ветеран. Те разчитаха на него. Той вече не е просто един умиротворител, а се е превърнал в типа хора, наречени гадняри. След три годишна служба, той си мислеше че е видял всичко. Поради което той беше раздразнен, но не и изненадан, когато беше изтеглен от службата за издирване на тренировъчни лагери "Ал Кайда" и изпратен в зимната страна на чудесата.
Уейн установи факта, че САЩ може и да не преговаря с терористи, но това гарантираше подкупването им. Той бе видял много в Ирак - Шпионските игри на ЦРУ с раздаването на сто доларови банкноти напълнени в куфарче тип Халибъртън. Само с едно от тези куфарчета, Уейн може да купи на родителите си в нова къща. Но средствата бяха маркирани за бързо проследяване на хората стреляли по синът му.
Единственото друго нещо, което Рейнджърите върнаха със себе си от самолета беше това, което армията наричаше "прехвърлен случай." Но всички знаеха за какво е: един ковчег, използван за връщане на телата на мъртвите войници у дома.
Уейн го побиха тръпки. Той се радваше да заеме длъжността снайперист и се измъкне от семейството.
Уейн реши, че мрази тези глупости тип Джеймс Бонд. Но поръчките са поръчки.
Слънцето изчезна зад празните сгради. Ще настане пълен мрак до минути. Уейн започна да се тревожи за пръстите на краката, които чувстваше като кубчета лед вътре в ботушите си. Тогава радиото се съживи. "Стани готов" - Командването заяви на войника. "Ние стартираме отварянето на пратката."
Слънцето изчезна напълно зад хоризонта. Тъмната слезе като внезапен дъжд. Уейн превключи снайпера си на нощно виждане и провери Вълчата банда отново и почти скочи обратно. Един от сърбите гледаше точно към него. Сякаш, можеше да го види там. Невъзможно. Той бе напълно скрит. Сръбската армия не би трябвало да бъде в състояние да вижда в тъмното. Уейн погледна назад през полето. Те все още гледаха.
"Трябваше да е съвпадение. Хората гледат на нещата, когато са отегчени. Това не означава нищо. Тогава наблюдателят му извади пистолета си, посочи директно към Уейн и му намигна. Пръста на Уейн потръпваше неволно на спусъка, защото инстинктът му казваше, че трябва да убие този човек.
Въпреки студа, Уейн започна да се поти. Мъжът излезе на обхвата на снайпера му. Уейн фокусира оптиката си за да огледа двора набързо. Друг мъж беше довлачен от двама от сърбите. Той беше облечен в изцяло черен комбинезон тип "Специални сили", без да емблеми – като вида му показваше, че той обичаше да го носи, дори и посред бял ден в пустинята, когато температурата надвишава 120 градуса. Тогава те се почудиха как може да има толкова много прах и пясък по гънките на дрехите си.Някои тайни каубои от оперативните програми, ще трябва да си заложат задника под гаранция.
Все пак, Уейн се чудеше - от къде ли е този войник? Те контролираха областта в радиус няколко мили във всяка посока, и той никога не беше видял човек да дойде. Разбира се, той би могъл да го пропуснал ... но щеше да има някакъв сигнал от радиото. Нещо. Той премести мислите си на далеч, заедно със студа и страха, които го хванаха няколко момента преди това. Всичко изчезна, когато той започна със своите ритуали за загряване на тялото. Светът се стесни до оптиката на оръжието му. Това беше удобно. Сърбите ритнаха оперативният войник на земята. Уейн се учуди, защото изглеждаше болезнено - но човекът не изглеждаше да е почувствал нещо. Той дори не се занимаваше с тях. Дори не беше уплашен. Той беше влачен нагоре, а след това накаран отново да коленичи пред лидера на Вълчата Група. Алфа Мъжът, както Уейн предположи.
Най-големият човек в групата, един див, брадат мъж, на най-малко 1,50 – 1,80 см височина, натъпкан с мускули. Той изглеждаше като да може да изяде всички останали в двора за обяд. Уейн чу взрив от усиления глас на сърбите през слушалката си. Говорът беше от неговото радио, настроено на честотата на Рейнджъриския канал.
Върнете се в началото Go down
Dark_Red_Rose
Преводачи
Преводачи



Брой мнения : 236
Points : 430
Reputation : 36
Join date : 20.06.2010

Първа глава: Република Косово. Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Първа глава: Република Косово.   Първа глава: Република Косово. EmptyСря Сеп 01, 2010 7:49 pm


Майк чу смеха на Алфа мъжът по радиото, а на Уейн му стана студено отново.
"Моля, не се опитвайте да говорите на моя език," Алфа Мъжът каза. "Това е обидно." Чистият, ясен английски език.
Мъжът каза. "Добре" Уейн се впечатли. Този човек не звъчеше да го е страх дори и малко. "Ти си от Вълкодавите, и след това?"
"Ние сме. Но ти не изглежда не си това, което искам. "
"Трябва да се уверя, че имате предмета." – попита войника.
"Защо не питате вашите войници? Те сте били тук през целия ден. "
Той показа на Алфа мъжа, сочейки във въздуха - директно към Уейн, а след това и позициите на колегите му Рейнджъри, всички застанали около апартамента.
Невъзможно, Уейн си помисли. Напълно невъзможно ...
Той отговори в радиото си на Началника. "Сержант, ние сме готови" - и паника прозвуча в гласа му, въпреки най-добрите му усилия да не я показва.
"Млъкни," сержанта му заповяда. "Поддържайте радио-мълчание."
От този разговор Уейн успя да чуе само последната част от думите на алфа мъжа.
"И вашият голям план? Вашите хора да дойдат да те спасят? Ние ще сме ги убили преди да са дръпнали спусъците си."
Сърбинът се обърна към Уейн. Този път нямаше съмнение. Сърбинът гледаше право към него. И се усмихна, с перфектни зъби, които светеха в очилата за нощно виждане.
Уейн трудно се владееше да не стане и побегне. Последва още смях. Всичките сърби се смееха в хор. Радиото проговори след като безредиците утихнаха.
"Вие ще получите парите в брой, както се договорихме, след като получа предмета."
Той прозвуча скучно. Уейн се замисли.
Алфа мъжът обмисли предложението за момент. Очевидно той искаше пари в брой. Кимна на двама от неговите главорези и те отидоха в една палатка.
Появиха се секунди по-късно с една метална кутия, боядисана с камуфлажните цветове на американската армия и малко текст върху нея. Уейн не можеше да ги прочете с оптиката на снайпера си, но кутията изглеждаше като нещо, което не искате да отворите.
Но, Алфа мъжът я отвори.
За миг, лека светлина се видя през обхвата на Уейн. Той се опита да я настрои, като очилата за нощно виждане, не знаейки как да го приспособи. След това го хвърли настрани и беше заслепен от много ярък блясък около двора.
О, Боже, Уейн си помисли. Това е бомба. Вече всичко се връзваше. Армията ще направи всичко, за да си вземе бомбата от ръцете на терористите. Дори е изпратила Рейнджър в засада.



Върнете се в началото Go down
 
Първа глава: Република Косово.
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» Първа глава
» Втора глава
» Моята първа любов

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
twilight-vampire-bg :: Преводи :: Blood Oath-
Идете на: