Стихчета

Заглавие: Стихчета Нед Юли 18, 2010 4:32 am

"Неизказаните думи"

Загубил пътя в думи неизказани,
загубил вяра в любовта,
не давай птиците дълбоко в тебе
да загубят своята мечта.

Загубил себе си във вчерашния залез,
не чакай слънцето до сутринта.
Облян в парфюма на звездите,
върви през тъмнината на нощта.

Защото там на лунното пристанище
се вливат неизказаните думи.
И виждаш – птици кацнали по жиците,
показват пътя на душите изгубени.
От Сиска

Заглавие: Re: Стихчета Нед Юли 18, 2010 4:34 am

"Лунна любов"

"Създай ме през нощта,
образ мой - създай ти,
погледни ме през деня,
но обичай ме завинаги.

Бъди красива като луната,
бъди нежна като звездата,
но - луната те наричам,
защото много те обичам!

Цвете, светъл лунен лъч
внесе в мойто сърчице,
върна блясък в моите очи
и сега... е в твоите ръце!

Целунат от луната, аз се реех,
от любовта и жизнено се смеех.
Ако можех да гушна светлината,
не ще има място на земята...

Място, в което да не те прегърна,
топлината и вкусът ти да усетя,
очите тъй познати аз да зърна,
начин да покажа в мен поета...

Звезди по небосклона - безброй,
луната само една е около Земята,
но със нея настъпва тихия покой,
във нощта съм само с топлината
... но затова пък твой!...
От Сиска

Заглавие: Re: Стихчета Нед Юли 18, 2010 4:35 am

"Да обичаш"

Какво се казва на някой, когото обичаш?
- Ами... "ОБИЧАМ ТЕ!" - каза той.

- А ако се уплаши?
- Тогава значи не е готов да го обичаш. - каза той.

- И какво се прави тогава?
- Изчакваш го. - каза той.

- Как така?
- Изчакваш го да стане готов. - каза той.

- А ако не стане?
- "Ако" са три буквички, които поставени пред едно изречение променят всичко... - каза той.

- А какво му казваш тогава? Лъжеш ли го?
- Не, продължаваш да го обичаш... - каза той.

- А какво се прави, когато обичаш някого? Жените ли се?
- Не. - каза той.

- А защо всички се женят?
- Защото не знаят, какво е да обичаш! - каза той.

- Кой знае?
- Ти знаеш! - каза той.

- Защо?
- Защото обичаш някого... - каза той.

- Защо така мислиш?
- Иначе нямаше да ме питаш. - каза той.

- А какво правиш, когато някой ти каже “ОБИЧАМ ТЕ”?
- Вярваш му! - каза той.

- Защо?
- Ще разбереш, когато някой ти каже “ОБИЧАМ ТЕ”!- каза той.

- Защо мислиш, че не са ми казвали?
- Той не ти го е казвал - каза той.

- Аз кога съм го срещнала?
- Когато залеза и изгрева се сляха в едно... - каза той.

- Как така?
- Ще разбереш, когато някой ти каже “ОБИЧАМ ТЕ”! - каза той.

- А какво правиш, когато някой те попита “ОБИЧАШ ЛИ МЕ”?
- Нищо. - каза той.

- Защо?
- Защото, ако го обичаш, той ще знае... и няма да има нужда да те пита - каза той.

- А защо всички все повтарят на другия “ОБИЧАМ ТЕ”?
- Защото не са сигурни... - каза той.

- В какво?
- В любовта си! - каза той.

- А какво става когато любовта свърши?
- Нищо. - каза той.

- Защо?
- Защото тя не свършва! - каза той.

- А защо всички се развеждат?
- Любовта и бракът нямат нищо общо. - каза той.

- Ти всички отговори ли знаеш?
- Не... - каза той.

- А как ми отговаряш?
- С голямото си желание! - каза той.

- Знаеш ли какво?
- Да... - каза той.

- ОБИЧАМ ТЕ!...
- Знам! - прошепна тихо той...
От Сиска

Заглавие: Re: Стихчета Нед Юли 18, 2010 4:37 am

"Не искам да пускам ръката ти"

Много пъти си задавам въпроси,
чиито отговори винаги са някъде наблизо.
Музиката ми помага,
в съзнанието ми ясно излиза
едно усещане за топлина,
едно привличане.
Аз не препускам, не тичам, не,
а мечтата ми - обичам те.
Чакам теб, сънувам те
И като в приказка излизаш пред мен красива,
а аз с цветни бои рисувам те.
Ти си моята мечта, а на теб мечтата ти каква е?
Дали веднъж да усетя миризмата ти
Кой знае?
Господи, колко прекрасно ухаеш!
Аз знам, че ме разбираш и знаеш
как се чувствам
с всички сили се впускам в теб и вкусвам
От красотата ти

Не искам да пускам ръката ти, ръката ти
Не искам да пускам ръката ти…

Аз те обичам безкрайно много и това е факт
и с толкова прекрасни думи едва успявам да влезна в този такт
Все още само те докосвам,
да те целувам ме е срам,
а когато го направя се надявам в чувствата си да не бъда сам
За нетърпението …извинявай!
Пред мен не можеш да прекалиш, затова
Колкото искаш прекалявай.
Целувки от мен усмихнато човече, и не забравяй,
че много те обичам вече…

Не искам да пускам ръката ти, ръката ти
Не искам да пускам ръката ти…
От Сиска

Заглавие: Re: Стихчета Нед Юли 18, 2010 4:39 am

"Искам"

Искам да ме изслушваш, без да ме съдиш.
Искам мнението ти, не съвет.
Искам да ми вярваш, без да изискваш.
Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.
Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш.
Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.
Искам прегръдката ти да не ме задушава.
Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен.
Искам да ме защитаваш без лъжи.
Искам да си близо, без да ме завземаш.
Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават.
Искам да ги приемеш, без да се опитваш да ги промениш.
Искам да знаеш... че днес можеш да разчиташ на мен... Безусловно.
От Пламито

Заглавие: Re: Стихчета Нед Юли 18, 2010 4:40 am

"Да бъдеш МАЙКА"

ТИ беше на 1 година...
ТЯ те хранеше, къпеше, обличаше...

Отблагодари й се,
като плачеше по цели нощи и не я оставяше да поспи...

ТИ беше на 2 години...
ТЯ те научи да стоиш здраво на краката си и да вървиш уверено...

Отблагодари й се,
като побягваше всеки път от стаята, щом тя те повикаше...

ТИ беше на 3 години...
ТЯ приготвяше с огромно старание най-вкусните храни за теб...

Отблагодари й се,
като тайно изсипваше под масата онова, което е в чинията ти...

ТИ беше на 4 години...
ТЯ постави в ръката ти най-красивите цветни моливи и те научи да рисуваш...

Отблагодари й се,
като изрисува и надраска всичките стени вкъщи...

ТИ беше на 5 години...
ТЯ те облече в най-новата ти и красива рокля и те пусна да си играеш...

Отблагодари й се,
като нагази още в първата локва, която ти попадна...

ТИ беше на 6 години...
ТЯ всеки ден вървя заедно с теб до училище...

Отблагодари й се,
като плачеше и крещеше “Не искам да ходяяя...” по целия път до там...

ТИ беше на 7 години...
ТЯ ти подари най-хубавата топка, която успя да намери и купи...

Отблагодари й се,
като още същия ден счупи с нея прозореца на съседите...

ТИ беше на 9 години...
ТЯ ти намери най-добрият учител по пиано...

Отблагодари й се,
като не учи нотите нито ден...

ТИ беше на 10 години...
ТЯ те води с колата навсякъде, където поискаш – от уроците по танци до купоните и рождените дни на приятелите ти...

Отблагодари й се,
като всеки път изхвърчаваше от колата, дори без да погледнеш към нея и думичка да кажеш...

ТИ беше на 11 години...
ТЯ заведе теб и твоята приятелка на кино...

Отблагодари й се,
като й каза: “Ти седни на друго място, не до нас!”...

ТИ беше на 12 години...
ТЯ не искаше да гледаш вредните за теб ТВ предавания и програми...

Отблагодари й се,
като ги гледаше всичките, когато тя не си беше вкъщи...

ТИ беше на 15 години...
ТЯ те изпрати през ваканцията на летен лагер в чужбина...

Отблагодари й се,
като не й написа нито ред и дори картичка не й изпрати от там...

ТИ беше на 17 години...
ТЯ ти позволи да отидеш с гаджето си на купон извън града...

Отблагодари й се,
като не се обади и се прибра вкъщи едва на разсъмване...

ТИ беше на 19 години...
ТЯ пое всичките ти разходи за университета, закара те с колата си до общежитието, пренесе ти багажа...

Отблагодари й се,
като не й позволи да те прегърне и целуне пред приятелите ти, като си тръгваше...

ТИ беше на 21 години...
ТЯ искаше да ти даде съвет във връзка с професионалния ти живот и кариерата ти...

Отблагодари й се,
като й каза: “Аз няма да бъда като теб!”...

ТИ беше на 22 години...
ТЯ с гордост и умиление те аплодира на тържеството по повод дипломирането ти...

Отблагодари й се,
като й поиска пари за обиколка на Европа...

ТИ беше на 24 години...
ТЯ поиска най-после да я запознаеш с момчето, с което излизаш вече близо година...

Отблагодари й се,
като в отговор й каза, че ти ще прецениш кога да стане това...

ТИ беше на 25 години...
ТЯ плати всичките разходи по сватбата ти, беше много развълнувана, но и много щастлива, да те види като булка...

Отблагодари й се,
като се пренесе да живееш на другия край на света...

ТИ беше на 30 години...
ТЯ се опита да ти даде някои полезни съвети за отглеждането на бебето...

Отблагодари й се,
като й каза да престане с тези остарели разбирания и примитивни методи...

ТИ беше на 40 години...
ТЯ ти се обади и ти напомни рождения ден на близък роднина...

Отблагодари й се,
като й каза троснато, че си затрупана с работа и й затвори телефона...

ТИ беше на 50 години...
ТЯ се разболя тежко и когато в края на седмицата ти отиде да я видиш, тя много се зарадва.

Отблагодари й се,
като й каза, че като остареят, хората се превръщат отново в капризни и глезени деца...

И един ден ТЯ... си отиде от ТЕБ...

В този миг всичко,
което до тогова ти се е искало да направиш за НЕЯ
но не си намерила време или начин да го сториш,
изведнъж се стоварва върхуТЕБ като мълния!
И пареща болка раздира сърцето ти...

Затова,
ако все още ТЯ е до ТЕБ,
СЕГА я обичай по-силно от всякога!
И направи така, че ТЯ да го почувства...

Защото ТЯ го заслужава,
повече от всеки друг в живота ти!!!
ТЯ - ТВОЯТА МАЙКА!...
От Сиска

Заглавие: Re: Стихчета Нед Юли 18, 2010 4:42 am

"Да си БАЩА на ДЪЩЕРЯ"

~ 0 години.

Бащата:
Погледни я само, колко е красива! Все още не мога да повярвам, че това сладко дребосъче е МОЕ! Виж очите й, виж челото - абсолютно същите са, като моите...
Дъщерята:
Кой ли е този, който не отделя погледа си и за миг от мен... Вероятно това е баща ми...

~ 5 години

Бащата:
Принцесата ми, красавицата на татко! Кажи миличка, какво искаш да ти купи татко?
Дъщерята:
Най-много от всички на света обичам татко! Но защо татко спи с мама? Искам да ме гушка мен и да не обича никой друг...

~ 10 години

Бащата:
Колкото расте, по-палава става. На кого се е метнало това момиче?!...
Дъщерята:
Влюбена съм в моя татко! Като порастна, ще се омъжа за някой като него... Дали татко ще увеличи джобните ми този месец?...

~ 15 години

Бащата:
Колко бързо порастна това дете... И все по-късно започна да се прибира вечер. Ако продължава така, ще си навлече някоя неприятност. Май ще се наложи да поговоря по-строго с нея...
Дъщерята:
Заради татко не мога да прекарвам достатъчно дълго време с приятелите си. Мразя да ми налага тези правила! Кога най-после ще стана свободна?...

~ 20 години

Бащата:
Вече не ме слуша. Все повече се отдалечаваме един от друг. А откакто започна сама да си изкарва парите, вече няма нужда от мен. От толкова време не сме си приказвали така сладко, като едно време... Пък и вкъщи само мъже звънят да я търсят... май скоро ще я загубя...
Дъщерята:
Татко много се е променил... Засяга се от всичко, което му кажа. Изобщо не ме разбира вече. Дори за дрехите, с които се обличам, иска да ми се меси. Какви ги наприказва снощи само за късата ми пола... Май най-добре ще е да се изнеса и да си устроя сама живота. Омръзна ми да ме третират като дете...

~ 25 години

Бащата:
Знаех си, че един ден това ще се случи. Ето, че вече се омъжва... И без това напоследък не бяхме така близки, както преди. А сега се появи и съпругът й. Моята малка Принцеса вече ме напуска...
Дъщерята:
Защо трябва дори и днес да гледа с този мрачен и измъчен поглед?! Не може ли да се усмихне поне мъничко? Знам, така и не успя да приеме моя избор, затова се държи по този начин. И всичко това, само защото не се вписва в представите му за зет. Но какво толкова, нали няма той да живее с мъжа ми...

~ 30 години

Бащата:
Много рядко се виждаме вече... Колко хубаво би било, ако се срещахме по-често... А и внуците също ми липсват. Но от срещи и сбирки с приятели, на тях не им остава време за мен...
Дъщерята:
Напоследък май доста пренебрегвам татко... Гласът му по телефона звучеше много тъжен. Добре ще е да му направим една изненада и да му отидем на гости през уикенда...

~ 40 години

Бащата:
Дъщеря ми смята, че не съм на нужното интелектуално ниво. Според нея аз съм с остаряло мислене. А когато беше малка, все аз й помагах за уроците. За всики задачи и проблеми, които не успяваше да реши сама, идваше и питаше мен. А сега не ме харесва... Повече никога няма да влизам в политически спор с нея...
Дъщерята:
С времето татко започва да се държи все по-детински. Постоянно се оплаква от нещо. Вярно, че напоследък не е добре със здравето, но... Ами ако се случи нещо с него?! Аз така и никога не успях да бъда дъщерята, която той искаше и очакваше да има...

~ 45 години

Бащата:
Колко е хубаво, че дъщеря ми има толкова щастливо и пълно с обич семейство! Няма да си отида с отворени очи. Всичко в този живот успя да постигне сама! Гордея се с нея!...
Дъщерята:
Много се тревожа за татко. Не си пие лекарствата редовно... А аз не съм готова да го загубя... Господи, не ми го отнемай, моля те!

~ 50 години

Бащата:
Бъди щастлива, момичето ми!...
Дъщерята:
Татко, не си отивай, моля те!...
Аз сега как ще живея без теб?! До кого ще се допитвам, кой ще ми помага в трудните моменти...?
Дано да си щастлив там, където отиде!
Но моля те, където и да се намираш вече, винаги ми показвай, че сърцето ти е с мен и че продължаваш да ме обичаш!... Не зная как, просто ми давай някакъв знак...
Много ще ми липсваш, татко!
И все ще те търся!...

~ 55 години

Жената:
Откакто си замина, като че ли те разбирам по-добре, татко...
Иска ми се, да не ти бях причинявала толкова тревоги и страдание...
Зная обаче, че не мога да върна времето назад и да поправя миналото.
Но ако все пак, някъде там, където си ти сега, ме чуваш и виждаш,
искам да знаеш, че искрено се разкайвам и съжалявам много
за всеки миг на тъга, който съм ти причинила...
Обичам те, татко!!!

От Сиска

Заглавие: Re: Стихчета Нед Юли 18, 2010 4:43 am

"Ти си моят живот"

Един ден ще ме попиташ,
кое е по-важно за мен -
ТИ или животът ми?
Аз ще кажа -
Животът ми!
И ти ще си тръгнеш,
без да разбереш, че всъщност...
ТИ си моят живот.
От Пламито

» ЛЮБОВНИ писма, стихчета и послания